Menu
Tablet menu

Florals and fruites

Идилията е музика за душата. Тя е с толкова хармонична мелодия, че е почти равна на щастието за мен. Наистина, не е ежедневно усещане, а е по-скоро моментно преживяване, което носи една такава спокойна радост, през която сърцето не прескача лудо. Спорно е кое е за предпочитане и не искаме да избираме, нали? Искам само да ви разкажа за моята идилия през онзи слънчев ден. Баща ми ни даде току-що набрани черешки. Изстудихме ги за малко, за колкото ни стигна търпението, и седнахме в този чуден двор да си хапнем от сладките плодчета. Антонио държеше апарата под ръка, а Касиди се учеше да яде черешки сама, без помощта на мама и тати. Даже и успяваше. В някои моменти толкова червено сокче се стичаше по бузките и брадичката й, че приличаше на малко хищниче. А звуците, които издаваше - "Номмм номмм!", я правеха още по-голямо сладурче.
Read more...
Subscribe to this RSS feed

Search

Instagram