Menu
Tablet menu

Come walk with me

 
Есента ни се усмихва вече с шарените листа по дърветата, които лека-полека започват да падат по земята. Вместо да недоволствам, както обикновено правех преди, най-накрая се научих да обичам всеки сезон. Тъй като не успявах да докарам пролетта по-рано с мрънкането си, октомври месец се ражда второто ми Аз, което обича есента и зимата, няма нищо против да си стои вкъщи, да не се среща с никой, да чете книжки, да пие чай, с няколко думи: "Привет, интровертче, забравихме се!". В Пловдив времето е все още меко, някои дни са слънчеви и едно дънково яке върху тениска с къс ръкав е предостатъчно. Дори съм без чорапогащник на снимките и не ми беше студено. Вечер, разбира се, се захлажда доста, но ето как се разходих с приятеля ми един топъл есенен следобед.
Read more...
Subscribe to this RSS feed

Search

Instagram