Menu
Tablet menu

Happiness has a name

И нейното име е Касиди! Мъничето се появи на 17-ти октомври, тежеше 3.480кг, роди се с много косичка и големи бузки за щипкане като на татко си :)! Всичко това са прекрасни усещания! Първи усещания! Неописуемо е! Все още ми е трудно да повярвам, че си имам дъщеричка и все още я гледам дълго докато спи и все още се разплаквам от радост докато я съзерцавам! :) По-подробно може да четете в раздел "Всекидневно" постовете около бременността ми, раждането и първите дни с бебчето в болницата и вкъщи. Някои вече съм пуснала, а други предстои да бъдат написани, така че ако ви е интересно, там ще опиша по-подробно всичко. А тук ви показвам една вълнуваща за мен есенна разходка в парка, който беше сякаш облян в злато, а Касиди спеше сладко в количката си и дори не подозираше колко повече обичам този сезон вече.
Не знам колко килограма съм сега, кантарът вкъщи сякаш нарочно реши да се развали точно след като родих и да не ме натоварва с гадните си цифри. Факт е, че все още почти нищо от гардероба не ми става, не че съм очаквала нещо различно, но не съм дори близко до това да облека някои дънки. Не след дълго обаче успях да измъдря ето този аутфит, който ми допадна. Радвам се, че отново мога да нося тази шантава пола от Zara с премятане. Съчетах я с черно пуловерче и любимите ми Adidas-ки. Аксесоарите са диоптрични очила Vivienne Westwood от оптика Optodent и страхотна шарена чанта от Parfois. Обожавам Parfois, винаги мога да си харесам нещо на марката, а всъщност обикновено си харесвам много неща. Моделите чанти са страхотни, има много интересни, има и по-семпли, всякакви размери и цветове. Отдавна исках да си си взема шарена чанта, която да освежава облеклото, тази е перфектна!
 
Чанта / Bag - PARFOIS | Пола/ Skirt - ZARA | Кецове / Sneakers - Adidas Superstar | Диоптрични очила / Glasses - Vivienne Westwood | Бебешка количка - Mutsy Evo
Read more...

Моята бременност - 2-ро тримесечие

 В края на трети и началото на четвърти месец лекарката ми даде разрешение да пътувам с кола и с Антонио стегнахме багажите за едно последно пътуване в чужбина. Предполагахме, че ще мине доста време преди да можем да пътуваме отново и искахме да се възползваме да си създадем малко спомени. Дестинацията беше Дубровник в Хърватия и Котор и Будва в Черна Гора (вижте пост за Дубровник тук). Честно да си кажа, самият път беше неприятен и едва го издържах, но си прекарахме толкова тоооолкова хубаво там, че не е минал и ден оттогава без да се сетя с усмивка за нещо от пътуването. Кръстът доста ме наболяваше по пътя в колата, а друсането по някои неремонтирани участъци пък ми дразнеше коремчето. Пристигайки там обаче, една 30-минутна почивка от пътя и нямах търпение да хукна към центъра на Дубровник. Разходките ми се отразиха страхотно, почивах си, когато имах нужда и не съм се преуморявала. Фактът, че бебка ми беше в коремчето на тези невероятни места, ме радваше още повече!
 Сякаш като по часовник, трите месеца минаха и цялата онази умора, сънливост и задъхване се изпариха. Мисля, че с много други бъдещи мами е било по същия начин. Дойде ми страхотна енергия и настроение, наслаждавах се двойно на хубавите неща и за радост не бях свръхчувствителна и хормонална! Вълчият глад също изчезна и старият ми режим на хранене се завърна. Отново имах апетит към салатки, тараторче, леки и свежи летни ястия, плодове, зеленчуци. Изяждах по няколко килограма череши на ден, диня, нектарини и по малко ягодки (което макар и по-добре от бургер, пак си е доста калорична и захарна храна, така че не го казвам като супер положително нещо). Коремчето растеше, прегледите при лекарката ми бяха любими, защото си виждах бебенцето, и минутите, в които го наблюдавах по екрана как се движи в мен, бяха незаменими.
Read more...

Моята бременност - 1во тримесечие

 Хубавата новина я научих чак в средата на втория месец. Бях сама, когато тестът показа две чертички и дори нямам спомен за времето, в което тичах към аптеката за още тестове. И така в един момент стоях в тоалетната и държах в ръцете си няколко теста, всеки от които с по 2 чертички. Погледнах в огледалото и видях щастлива усмивка и оцъклени шокирани очи. Как така съм бременна? Нали ми дойде миналия месец, а оттогава няма кога да е станало?! Изобщо не ми хрумва "цветна бременност", въпреки че бях чувала за това явление. Чувствах се отпаднала, замаяна, и с предменструални болки, мислех си че всеки момент ще ми дойде и реших, че тестовете са се объркали :D Другото ми предположение беше, че съм болна от нещо. Мъжът ми далеч не живееше в моя свят от паранои и беше толкова щастлив и не спираше да ми се подиграва, че не вярвам. Докато си запиша час при лекар, направих дори и кръвен тест, който също показваше че съм бременна. Чак когато отидох на лекар и видях на екрана малката точка, растяща вътре в мен, осъзнах че всичко е истина. Бебче!!! В мен! Расте мъничко човече! Сега единствената ми мисия е да го пазя и да расте здраво в утробата ми! Цялото ми същество крещеше това - "Трябва да пазя мъничкото същество в мен!"
Read more...

Pregnancy outfit: colorful dress and rose gold heels / 8th month

Още няколко дни и с малката принцеска навлизаме в дългоочаквания 9-ти месец. Не усетих как мина времето, но последните няколко седмици вече ми се струват цяла вечност. Коремчето натежава все повече, спането става все по-трудно, но пък вълнението от предствоящото се увеличава многократно. Сладките движения на бебенцето в корема ми ме изпълват с радост, вече мога да различа, когато мърда крачета, ръчички, когато опира гръбчето плътно и ми издува половината корем. Често се случва да хълца, понякога и през нощта. Много е интересно всичко! Изпълнена съм с обич към това създание и очаквам с трепет следващия лекарски преглед, за да видя на картината мъничкото телце. Опитвам се да се подготвя психически за раждането, да си вдъхвам кураж. Подготовката около детската стая е любимото ми занимание напоследък. Всичко се получава както си го представях, дори по-хубаво - нежно и светло.
Read more...
Subscribe to this RSS feed

Search

Instagram