Menu
Tablet menu

Soul season

Обичам октомври. Има момент на меланхолия в него, но не ми пречи. Дърветата се засрамвали и се изчервявали през есента, защото се събличат пред света. Сладко, а? :) А и съм родена през октомври, няма как да не ми е мил. Харесва ми как оцветява горите и парковете и как подготвя умът и тялото за съвсем други преживявания от тези през дългите летни дни. Днес ядох кестени, имам една купчинка с книги, които чакаха да мине лятото, краката ми са в някакви плюшени пантофи, които приличат на овце, а даже без да ми се пие чай си слагам чайника на котлона и забърквам вътре някакви билки. Есенно...soul season, време за малко повече тишина и уют :)  Дъждът тези дни се сипеше когато си поиска без да му пука изобщо, но най-накрая спря и ето слънчев ден за една по-спокойна разходка, без чадъри, даже без якета, слънцето се погрижи.
Read more...

Creamy

 
Много обичам думата "casual". Жалко, че в българският й превод нещо не ми достига. Небрежен, ежедневен, непретенциозен е стилът, който търся напоследък. Искам да се чувствам свежо! Омръзна ми да ходя цялата в черно, може би защото Коледните играчки вече ме зоват от едно кашонче и сякаш ги чувам как подрънкват лекичко.
Read more...

All I really need

Сякаш есента щракна с пръст и листата по дърветата окапаха за няколко дни, облаци се надвесиха над Пловдив и започна едно непрестанно ръмене (в най-добрия случай). Преди няколко седмици ходих да събирам шипки, защото излизат прекрасно на снимки и след като вече почти няма жълто-червена окраска по дърветата, малките червени плодчета ми правят впечатление отдалече. Излязохме да снимаме този ауфтит с мъжа ми, и без особена идея се разхождахме с колата из града, спряхме на този изпокъртен път, където моето зорко око веднага ги фокусира. Шипки! "Усмихват" фона.
Read more...

Come walk with me

 
Есента ни се усмихва вече с шарените листа по дърветата, които лека-полека започват да падат по земята. Вместо да недоволствам, както обикновено правех преди, най-накрая се научих да обичам всеки сезон. Тъй като не успявах да докарам пролетта по-рано с мрънкането си, октомври месец се ражда второто ми Аз, което обича есента и зимата, няма нищо против да си стои вкъщи, да не се среща с никой, да чете книжки, да пие чай, с няколко думи: "Привет, интровертче, забравихме се!". В Пловдив времето е все още меко, някои дни са слънчеви и едно дънково яке върху тениска с къс ръкав е предостатъчно. Дори съм без чорапогащник на снимките и не ми беше студено. Вечер, разбира се, се захлажда доста, но ето как се разходих с приятеля ми един топъл есенен следобед.
Read more...
Subscribe to this RSS feed

Search

Instagram