Menu
Tablet menu

The blue coat is out

 
Напоследък този блог ми става все по-любимо бягство от ежедневните задачи. Нямам ясна представа точно какво правя с него, но нямам и нужда. Понякога просто си обуваш маратонките и излизаш да тичаш без идея къде ще стигнеш. В името на удоволствието, може би. Важното е да влагаш парченца от сърцето си в нещата, които правиш и да не си слагаш някакви измислени граници и сам да си пречиш на щастието! А аз влагам много от сърцето си в няколко проекта, над които работя от известно време и само от мисълта за тях изтръпвам от радост :))) Но за тях друг път!!! А сега да си прибера сантименталностите и личните глупости и да изкарам любимото синьо палто от гардероба! Тази година го предпочитам с ниски боти, може би дори с кецове, но обувките на токчета държа настрана от него. Така съм си решила!!! Освен това продължавам да си харесвам комбинацията от риза под пуловер/блуза и като цяло все повече оценявам това чудо - ризата. Карираните дрехи също са ми слабост в последно време, този път съм с една любима карирана пола, която понякога нося с карирана риза и може да ви се стори too much, но аз го намирам за шантаво. Шантаво като cool as hell! Чантата от www.secretzone.bg се оказа наистина много подходяща за носене със зимно палто, както и предполагах. Надявам се тази идея за зимно облекло да ви харесва!
Read more...

Creamy

 
Много обичам думата "casual". Жалко, че в българският й превод нещо не ми достига. Небрежен, ежедневен, непретенциозен е стилът, който търся напоследък. Искам да се чувствам свежо! Омръзна ми да ходя цялата в черно, може би защото Коледните играчки вече ме зоват от едно кашонче и сякаш ги чувам как подрънкват лекичко.
Read more...

All I really need

Сякаш есента щракна с пръст и листата по дърветата окапаха за няколко дни, облаци се надвесиха над Пловдив и започна едно непрестанно ръмене (в най-добрия случай). Преди няколко седмици ходих да събирам шипки, защото излизат прекрасно на снимки и след като вече почти няма жълто-червена окраска по дърветата, малките червени плодчета ми правят впечатление отдалече. Излязохме да снимаме този ауфтит с мъжа ми, и без особена идея се разхождахме с колата из града, спряхме на този изпокъртен път, където моето зорко око веднага ги фокусира. Шипки! "Усмихват" фона.
Read more...

Come walk with me

 
Есента ни се усмихва вече с шарените листа по дърветата, които лека-полека започват да падат по земята. Вместо да недоволствам, както обикновено правех преди, най-накрая се научих да обичам всеки сезон. Тъй като не успявах да докарам пролетта по-рано с мрънкането си, октомври месец се ражда второто ми Аз, което обича есента и зимата, няма нищо против да си стои вкъщи, да не се среща с никой, да чете книжки, да пие чай, с няколко думи: "Привет, интровертче, забравихме се!". В Пловдив времето е все още меко, някои дни са слънчеви и едно дънково яке върху тениска с къс ръкав е предостатъчно. Дори съм без чорапогащник на снимките и не ми беше студено. Вечер, разбира се, се захлажда доста, но ето как се разходих с приятеля ми един топъл есенен следобед.
Read more...
Subscribe to this RSS feed

Search

Instagram