Menu
Tablet menu

Моята бременност - 2-ро тримесечие

 В края на трети и началото на четвърти месец лекарката ми даде разрешение да пътувам с кола и с Антонио стегнахме багажите за едно последно пътуване в чужбина. Предполагахме, че ще мине доста време преди да можем да пътуваме отново и искахме да се възползваме да си създадем малко спомени. Дестинацията беше Дубровник в Хърватия и Котор и Будва в Черна Гора (вижте пост за Дубровник тук). Честно да си кажа, самият път беше неприятен и едва го издържах, но си прекарахме толкова тоооолкова хубаво там, че не е минал и ден оттогава без да се сетя с усмивка за нещо от пътуването. Кръстът доста ме наболяваше по пътя в колата, а друсането по някои неремонтирани участъци пък ми дразнеше коремчето. Пристигайки там обаче, една 30-минутна почивка от пътя и нямах търпение да хукна към центъра на Дубровник. Разходките ми се отразиха страхотно, почивах си, когато имах нужда и не съм се преуморявала. Фактът, че бебка ми беше в коремчето на тези невероятни места, ме радваше още повече!
 Сякаш като по часовник, трите месеца минаха и цялата онази умора, сънливост и задъхване се изпариха. Мисля, че с много други бъдещи мами е било по същия начин. Дойде ми страхотна енергия и настроение, наслаждавах се двойно на хубавите неща и за радост не бях свръхчувствителна и хормонална! Вълчият глад също изчезна и старият ми режим на хранене се завърна. Отново имах апетит към салатки, тараторче, леки и свежи летни ястия, плодове, зеленчуци. Изяждах по няколко килограма череши на ден, диня, нектарини и по малко ягодки (което макар и по-добре от бургер, пак си е доста калорична и захарна храна, така че не го казвам като супер положително нещо). Коремчето растеше, прегледите при лекарката ми бяха любими, защото си виждах бебенцето, и минутите, в които го наблюдавах по екрана как се движи в мен, бяха незаменими.
 За рождения ден на мъжа ми освен подаръка, който му купих, реших да го изненадам и като му кажа какво детенце чакаме. Отидох на извънреден преглед при друг лекар, тъкмо исках да чуя и второ мнение за това как върви бременността ми и дали всичко с бебчето е наред. Беше много странно! От денят, в който видях двете чертички на теста вътрешният ми глас ми казваше, че чакам момче! Да ама не! Когато докторът каза "Бебето е от женски пол", зяпнах като риба. Определено бях в шок, защото си въобразявах, че някакво шесто чувство в мен проговаря и му се бях доверила, бях си измислила име и си вярвах безрезервно. Както и да е, съветвам ви да не правите така! :) Ясно е, че каквото и да е, е най-най-голямото щастие на света!
 Най-милото нещо по време на бременността е, когато за първи път усетих мърдането на бебенцето! Беше някъде в петия месец, малко ми се губи точно кога...но беше нежничко, много лекичко като пеперудка, беше невероятно чувство, което нямах търпение да се повтори! Усетих го в пълна тишина и спокойствие, лесно може да се сбърка с някоя крампа или движение в червата, но онзи път просто знаех, че е мъничето в корема ми. С течение на времето мърдането, ритането на бебчето се превърна в любимо усещане за мен. Започнах да чувствам това, което ме очакваше много по-реално, защото каквото и да си говорим първите месеци знаеш, че си бременна, но не го чувстваш (поне при мен беше така).
 Второто тримесечие като цяло ми мина приятно. Не спях много добре, но си доспивах през деня, работех си, вече ми личеше коремчето и хората ми се радваха много. Това е едно от много приятните неща по време на бременността - всеки ти се усмихва и е мил към теб, на касата ти дават техния ред, понякога случайни хора ти подхвърлят разни комплименти и те карат да се чувстваш невероятно! От сърце желая на всички вас, сладки бременки, да попадате все на хора, които с умиление да се обръщат към вас и да ви пълнят сърцата с хубаво отношение!
 В 6-ти месец хванах вирус с повръщане и разстройство и тогава два дни имах контракции (безболезнени), които в последствие научих, че се водят някакви подготвителни контракции. Усещат се като стягане на коремните мускули и това се задържа за няколко секунди и отминава. След известно време се повтаря. По принцип ако зачестят е редно да се обадите на лекаря, който ви следи. На мен ми предписаха магнерот, който пих около седмица.
 Летните жеги в Пловдив ме моряха сериозно и започнах да живея буквално в хола на климатика, само вечер се осмелявах да изляза, но така се бях разлигавила с този климатик. През никое лято не ми е било толкова топло, колкото през летните месеци от бременността ми! И никое лято не съм поглъщала толкова много сладолед и силно охладена диня!
 Навярно ще се сетя за още неща, които искам да допълня, но в момента е 1:20ч, едно малко човече спи до мен (засега) и ми се иска да затворя и аз очи за малко.
back to top

Search

Instagram