Menu
Tablet menu

Моята бременност - 3-то тримесечие

Третото тримесечие дойде неусетно. Чувствах се добре - щастлива и вече много нетърпелива. Обожавах малкото момиченце в мен и нямах търпение да се запозная с нея и да я нагушкам. Тя мърдаше и риташе денонощно, но най-силно беше вечер, когато си лягах. Най-удобната ми поза беше наляво, по гръб се изморявах бързо, а надясно бебешока започваше да ме блъска като боксова круша. Апетитът ми се завърна с пълна силна и се умножи неколкократно. Сякаш в момента, в който свършех с обяда си отново бях гладна и започвах да нагъвам нещо пак. Огладнявах през нощта и поне веднъж ставах да ям, а вода пиех по няколко пъти нощем. Заспиването после беше трудно, защото докато хапна, пия вода, отида до тоалетната и са наместя после в удобна поза за спане, минаваше много време и често будувах дълго след това, а си доспивах по някое време през деня. Най-елементарното обръщане в леглото от ляво надясно или обратно отнемаше много време и енергия.
През третото тримесечие започнахме да подготвяме и стаята на бебока. Всъщност ремонтът на детската стая и пазаруването на нещата за бебчето очаквах с най-голямо нетърпение. Мисля че това е типично женско нещо, защото мъжът ми изобщо не бързаше да купува нищо, което ме влудяваше. Много ми беше приятно да избирам мебели, дрешки, декорации, чаршафчета, одеяла...Не съм прекалявала с нищо (според мен :)), защото не знаех какво точно ще ми трябва и ще ми бъде удобно. Може би ако ми остане време ще напиша статия за нещата, които купих и откъде, навярно би било полезно за някой. Имах няколко кризисни дни, в които се чувствах сякаш нищо не е готово и създавах драми вкъщи, но предполагам и хормоните си вършеха своята работа в случая :D
През осми и девети месец мърдането и ритниците на бебока ставаха вече болезнени и стряскащи. Понякога заставаше в ужасни пози и коремът ми заемаше ненормални форми :D Много сме се смяли с мъжа ми, когато се случеше като сме навън и изведнъж от кръгъл корем ставаше супер заострен вляво или някакви мърдащи буци се пявяваха. Срещала съм разни озадачени погледи... Любимо ни беше вечер вкъщи да се гушнем и мъжът ми с ръце върху коремчето ми да усеща движенията на дъщеричката ни - божествени мигове!
Ежедневните активности ми станаха по-трудни. Най-простичкото навеждане до пода, обуване на чорапи и обувки и завързването им, храненето на холната маса също (предпочитах да ям на трапезарската маса, което по принцип е нетипично за мен), грижата по кученцето също, защото включваше навеждане, вдигане и така нататък, ми бяха трудни, но не невъзможни. Бавничко и с търпение успявах да се справя с всичко. Все пак, когато Антонио беше наоколо, се възползвах от помощта му.
Като цяло последните месеци не се движех особено много. Комбинацията от тежестта на корема, дискомфорта (защото вече беше огромен), плюс ужасната жега, ме отказваха от дълги разходки. Бях един-единствен път на йога за бременни и много ми хареса, но повече не отидох от мързел. Страхотно беше иначе! Бях и на масаж за бременни, също ми се отрази чудно. Ако ходех дълго време се преуморявах, имах доста неприятни болки и в корема и ниско долу, затова просто реших да се отдам на мързелуване. Болките понякога се появяваха и без да съм преуморена и, разбира се, говорех за тях с АГ-то ми много пъти. От промените в организма, растежа на матката и подготовките за раждането на тялото, някои болки са нормални. Затова информирах лекарката ми за всяка една болка, която изпитвах, доколкото е възможно да се опише.
С всяко следващо посещение при гинеколожката ми, ставаше все по-ясно, че е препоръчително да родя с цезарово сечение. Това ме разочарова много, защото се надявах да дам един естествен старт в живота на бебчето ми и да родя нормално, но в крайна сметка по-важно беше мъничето да е добре. Не искам да споделям проблемът, който възникна, но се доверих на професионалното мнение на моята АГ и се примирих и успокоих, за да мине всичко възможно най-добре. Всъщност силно вярвах, че моето момиченце е добре и че ще бъде добре и не се притеснявах особено. Бяхме избрали името още в третия месец и макар че ми беше странно да си говоря на корема, в последния месец често й казвах колко я обичам и че всичко ще бъде наред, че скоро ще я гушкаме :))
Много хаотично пиша тази статия, за което се извинявам, но вече мина доста време оттогава и ми е трудно да подредя всичко по-адекватно и логично, а в същото време ми се иска да споделя някакви съвети тук. Сега ще ви разкажа как се промени начинът ми на живот по време на бременността. Излизах си все така често, както и преди, редовно се виждах с приятелите си и само вечер избягвах да съм навън, защото по това време обичах да си лежа. Не съм близнала алкохол през цялата бременност, макар че знам, че една бира не е никакъв проблем. Просто не исках да пия и не ми беше трудно да се въздържам. Аз не пуша, нито пия кафе, така че с тези неща нямах проблем, но знам че е голям проблем за някои. Когато излизах по заведения, избирах места, където не се пуши и маси с удобни столчета и канапенца, че гърбът и кръстът ме боляха ако не ми е удобно. Естествено, в заведението трябваше да се сервира и храна, защото от "не съм гладна" до "гладна съм" имаше много малък времеви прозорец :)). Много обичах да танцувам по време на бременността и ми беше супер забавно, защото имах чувството че изглеждам като шамандура и се забавлявах от този факт. Вкъщи си пусках хип-хоп или R&B и се кълчех, а Антонио ми се караше, че промивам мозъка на малката с глупава музика още преди да се е родила :))). В седмия месец даже играх и хоро! Общо взето не съм се пестила откъм хубави емоции и забавления, чувствах се щастлива. Разбира се, в момента, в който почувствах дискомфорт, се прибирах да си почивам, никакво претоварване. Не носех нищо тежко, само понякога 7-килограмовия ми мопс, но и това избягвах. Работех до самото раждане, защото работата ми е на компютър. Шофирах до края на осмия месец, но и деветия се случи 1-2 пъти да запаля колата нанякъде. Избягвах да се излагам на слънце, за да не ми станат петна. Носех предимно еластични рокли по тялото, защото в тях се чувствах най-добре. Бяха ми удобни, а и се чувствах някак си по-хубава в тях, отколкото в някоя супер широка, с която изглеждах още по-огромна.
Ами поздравления, че стигнахте докрая на тази статия "мешана скара" :)) Искаше ми се да си подредя малко мислите, но така излязоха, така ги оставям. Имам още много неща, които бих споделила, но някои са малко неудобни, други пък се притеснявам да не объркам някой, защото все пак не съм лекар и не мога да обясня добре..така че, следващата статия ще е за раждането ми с цезарово сечение, като в нея ще спестя доста повече неща, но все пак в 1-2 параграфчета ми се иска да споделя някои основни неща от моя опит, които съм сметнала за важни и полезни.
back to top

Search

Instagram