Ние в Пловдив сме странни хора, през зимата мрънкаме и нямаме търпение тя да си отиде, а когато дойде пролетта, доста бързо ни подсеща за идващите непоносими жеги. Такъв беше и днешният ден, идеален за мрънкане :) Трудна работа било да буташ бебешка количка няколко часа в такава жега. Особено в града на тепетата и паветата. Най-вече на паветата, защото тепетата почти ги избягвам, но паветата не мога да избегна. Смешно е как на излизане и двете с Касиди сме чисти и спретнати, а на прибиране имаме петна от повръщано тук-там, рошави сме и една от нас е много изморена, а на другата не й пука кой е изморен.

Днес се събудих в 4 през нощта, защото си легнах в 22ч. Просто припаднах на леглото. И вместо да се наспя, 6-те часа сън са бетон през последните месеци. Но не искам да се оплаквам, защото някои млади мами и толкова нямат всяка нощ. Касиди спи непробудно, очаквам към 6-7 часа да отвори очички, а аз реших да се пъхна в малкото ми виртуално кътче за отдих вместо да се въртя в леглото, неуспешно мъчейки се да заспя.

Очакването за разлистването на всяка клонка и тревичка и пъстрите цъфнали дръвчета и храсти, великолепно е! Тази година съм толкова жадна за природа след като прекарах 6 месеца само в града и най-много разходка в някой парк. Но зимата си беше люта! А и с малко бебе и бегли познания по гледане на такова, предпочетох да отложим пътешествията. Когато излязохме извън Пловдив в един от първите по-топли дни, така се радвах на цъфналите дръвчета по селата и напечените от слънцето полянки. Очакването е ценно нещо! Неведнъж съм споменавала колко е важен за мен балансът и пролетта ми носи много от него. Не е жега, нито студ и не се налага нито да навличам сто дрехи, нито да се чудя какво още да съблека, за да не прегрея :))

Харесва ми как най-обикновената бяла риза + дънки могат да изглеждат толкова различно в 10 различни комбинации с обувки, чанти и аксесоари. Понякога обличам точно тези най-лесни за съчетаване дрехи и започвам да изграждам визията върху тях. Нека не е твърде стандартно, черна широкопола шапка успява поне с няколко нива да избяга от 'стандартната' визия, почти обух токчета, но реших че ми се разхожда, така че лачени оксфордки и женствен клъч. Решавам да се насладя на вечно любимата ми комбинация черно-бяло и деним, затова и не престъпвам границата. В такива ситуации особено важно е яркото червило, за да не се 'загуби' лицето някъде между липсата на цветове. Микс от винени, червени и бордо нюанси от три различни червила дадоха този резултат, и гледайки го сега на снимките, получило се е добре.