Днес четох нещо, което много ми хареса. Откъс от книга на Карлос Кастанеда относно пътя, по който сме тръгнали. И той пита - "Има ли този път сърце? Ако има, пътят е добър, ако не - той е безполезен. И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце, а другият няма. Единият те прави силен, другият те прави слаб."

Тази зима шейсетарските акценти ме завладяха! Винаги съм обичала плисираните поли до коляното, трапецовидните къси рокли с якички, класическите палта с големи копчета и онези къси цветни шалчета на врата, но тази година откривам нови неща, в които се влюбих. Влюбих се в прословутата барета, която носи романтичен и парижански дух. Влюбих се в ретро ботите плътно по глезена, в карираните панталони, поли и шалове, и най-вече се влюбих в цялата тази женственост и невинност в стила от шейсетте. Липсата на дълбоки деколтета, липсата на арогантност в дамската мода.

Не знам кога се изтъркули тази година и вече е декември. Обичам този месец! Той е месецът на Коледа, на идващата нова година, на дните с ароматен чай и Коледни бисквитки или кекс, на вечерите сгушени на дивана, гледайки Хари Потър (ДА!!! Всички части!!!). Такъв искам да е декември и тази година, само че на дивана ще бъде и най-сладката ми Коледна курабийка - малката ми Касиди! Тя още нищо не разбира, но искам да вижда бляскавите играчки на елхата и лампичките, да усеща аромата на сладки мъфини от кухнята, ще й разказвам какъв е този празник за мен и как тя го осмисля още повече.