Днес денят започва с винтидж филтър в хола ми. Пожълтялото дърво на улицата хвърля жълто-оранжев воал от светлосенки и ме облива моментално чувство на меланхолична наслада. Есента е, когато щастието няма нужда да бъде шумно, с кикот,  звън и силна музика, щастието иска глътка чист въздух навън и мирис на чай, спокойствие и меки стъпки по килим от листа в топли цветове. Сноп лъчи пропуква през златния букет и огрява вече засмяното ми лице. Пускам си Summer moved on на A-ha и отварям гардероба. Искам да излезем по най-бързия начин! Днес търся синхрон с картината навън и пред очите ми веднага изпъкват мек жълт пуловер и пола с ретро шарка. Мога да мина и без яркооранжевата чанта, но не това е целта.

Ние в Пловдив сме странни хора, през зимата мрънкаме и нямаме търпение тя да си отиде, а когато дойде пролетта, доста бързо ни подсеща за идващите непоносими жеги. Такъв беше и днешният ден, идеален за мрънкане :) Трудна работа било да буташ бебешка количка няколко часа в такава жега. Особено в града на тепетата и паветата. Най-вече на паветата, защото тепетата почти ги избягвам, но паветата не мога да избегна. Смешно е как на излизане и двете с Касиди сме чисти и спретнати, а на прибиране имаме петна от повръщано тук-там, рошави сме и една от нас е много изморена, а на другата не й пука кой е изморен.

 

 

Есента ни се усмихва вече с шарените листа по дърветата, които лека-полека започват да падат по земята. Вместо да недоволствам, както обикновено правех преди, най-накрая се научих да обичам всеки сезон. Тъй като не успявах да докарам пролетта по-рано с мрънкането си, октомври месец се ражда второто ми Аз, което обича есента и зимата, няма нищо против да си стои вкъщи, да не се среща с никой, да чете книжки, да пие чай, с няколко думи: "Привет, интровертче, забравихме се!". В Пловдив времето е все още меко, някои дни са слънчеви и едно дънково яке върху тениска с къс ръкав е предостатъчно. Дори съм без чорапогащник на снимките и не ми беше студено. Вечер, разбира се, се захлажда доста, но ето как се разходих с приятеля ми един топъл есенен следобед.