Ние в Пловдив сме странни хора, през зимата мрънкаме и нямаме търпение тя да си отиде, а когато дойде пролетта, доста бързо ни подсеща за идващите непоносими жеги. Такъв беше и днешният ден, идеален за мрънкане :) Трудна работа било да буташ бебешка количка няколко часа в такава жега. Особено в града на тепетата и паветата. Най-вече на паветата, защото тепетата почти ги избягвам, но паветата не мога да избегна. Смешно е как на излизане и двете с Касиди сме чисти и спретнати, а на прибиране имаме петна от повръщано тук-там, рошави сме и една от нас е много изморена, а на другата не й пука кой е изморен.