Есента ни се усмихва вече с шарените листа по дърветата, които лека-полека започват да падат по земята. Вместо да недоволствам, както обикновено правех преди, най-накрая се научих да обичам всеки сезон. Тъй като не успявах да докарам пролетта по-рано с мрънкането си, октомври месец се ражда второто ми Аз, което обича есента и зимата, няма нищо против да си стои вкъщи, да не се среща с никой, да чете книжки, да пие чай, с няколко думи: "Привет, интровертче, забравихме се!". В Пловдив времето е все още меко, някои дни са слънчеви и едно дънково яке върху тениска с къс ръкав е предостатъчно. Дори съм без чорапогащник на снимките и не ми беше студено. Вечер, разбира се, се захлажда доста, но ето как се разходих с приятеля ми един топъл есенен следобед.

 

Правя една крачка към изхода на хотела, за да погледна морето...и го виждам там - блестящо от слънцето сякаш в него плуват пайети и брокат. Обхождам с поглед разстоянието, което ни разделя, и почти без да мигам се срещам с удивителната гледка към тази райска градина. Гигантски палми поклащат екзотичните си форми и рисуват красиви слънчеви зайчета по всичко наоколо, стари маслинови дръвчета накичени със стотици зелени маслинки, едно необикновено иглолистно дърво, което виждам за първи път в живота си, огромни алое вера, цъфнали храсти с бонбонени цветове и какво ли още не. Влюбих се <3 Още снимки от пейзажа ще видите скоро в отделен пост :)