Третото тримесечие дойде неусетно. Чувствах се добре - щастлива и вече много нетърпелива. Обожавах малкото момиченце в мен и нямах търпение да се запозная с нея и да я нагушкам. Тя мърдаше и риташе денонощно, но най-силно беше вечер, когато си лягах. Най-удобната ми поза беше наляво, по гръб се изморявах бързо, а надясно бебешока започваше да ме блъска като боксова круша. Апетитът ми се завърна с пълна силна и се умножи неколкократно. Сякаш в момента, в който свършех с обяда си отново бях гладна и започвах да нагъвам нещо пак. Огладнявах през нощта и поне веднъж ставах да ям, а вода пиех по няколко пъти нощем. Заспиването после беше трудно, защото докато хапна, пия вода, отида до тоалетната и са наместя после в удобна поза за спане, минаваше много време и често будувах дълго след това, а си доспивах по някое време през деня. Най-елементарното обръщане в леглото от ляво надясно или обратно отнемаше много време и енергия.

Около бебчето нямам много време за писане в блога, но пък имам толкова много за споделяне! Днес е ред на един козметичен пост, а именно отзивите ми за продукти от козметичната линия Maternea. Нямах никакво мнение за тях преди да започна да ги използвам, нито от форуми, нито от приятелки. Ето мнението ми за продуктите, които аз ползвах, някои ми допаднаха, а други не:

И нейното име е Касиди! Мъничето се появи на 17-ти октомври, тежеше 3.480кг, роди се с много косичка и големи бузки за щипкане като на татко си :)! Всичко това са прекрасни усещания! Първи усещания! Неописуемо е! Все още ми е трудно да повярвам, че си имам дъщеричка и все още я гледам дълго докато спи и все още се разплаквам от радост докато я съзерцавам! :) По-подробно може да четете в раздел "Всекидневно" постовете около бременността ми, раждането и първите дни с бебчето в болницата и вкъщи. Някои вече съм пуснала, а други предстои да бъдат написани, така че ако ви е интересно, там ще опиша по-подробно всичко. А тук ви показвам една вълнуваща за мен есенна разходка в парка, който беше сякаш облян в злато, а Касиди спеше сладко в количката си и дори не подозираше колко повече обичам този сезон вече.
Не знам колко килограма съм сега, кантарът вкъщи сякаш нарочно реши да се развали точно след като родих и да не ме натоварва с гадните си цифри. Факт е, че все още почти нищо от гардероба не ми става, не че съм очаквала нещо различно, но не съм дори близко до това да облека някои дънки. Не след дълго обаче успях да измъдря ето този аутфит, който ми допадна. Радвам се, че отново мога да нося тази шантава пола от Zara с премятане. Съчетах я с черно пуловерче и любимите ми Adidas-ки. Аксесоарите са диоптрични очила Vivienne Westwood от оптика Optodent и страхотна шарена чанта от Parfois. Обожавам Parfois, винаги мога да си харесам нещо на марката, а всъщност обикновено си харесвам много неща. Моделите чанти са страхотни, има много интересни, има и по-семпли, всякакви размери и цветове. Отдавна исках да си си взема шарена чанта, която да освежава облеклото, тази е перфектна!

 В края на трети и началото на четвърти месец лекарката ми даде разрешение да пътувам с кола и с Антонио стегнахме багажите за едно последно пътуване в чужбина. Предполагахме, че ще мине доста време преди да можем да пътуваме отново и искахме да се възползваме да си създадем малко спомени. Дестинацията беше Дубровник в Хърватия и Котор и Будва в Черна Гора (вижте пост за Дубровник тук). Честно да си кажа, самият път беше неприятен и едва го издържах, но си прекарахме толкова тоооолкова хубаво там, че не е минал и ден оттогава без да се сетя с усмивка за нещо от пътуването. Кръстът доста ме наболяваше по пътя в колата, а друсането по някои неремонтирани участъци пък ми дразнеше коремчето. Пристигайки там обаче, една 30-минутна почивка от пътя и нямах търпение да хукна към центъра на Дубровник. Разходките ми се отразиха страхотно, почивах си, когато имах нужда и не съм се преуморявала. Фактът, че бебка ми беше в коремчето на тези невероятни места, ме радваше още повече!
 Сякаш като по часовник, трите месеца минаха и цялата онази умора, сънливост и задъхване се изпариха. Мисля, че с много други бъдещи мами е било по същия начин. Дойде ми страхотна енергия и настроение, наслаждавах се двойно на хубавите неща и за радост не бях свръхчувствителна и хормонална! Вълчият глад също изчезна и старият ми режим на хранене се завърна. Отново имах апетит към салатки, тараторче, леки и свежи летни ястия, плодове, зеленчуци. Изяждах по няколко килограма череши на ден, диня, нектарини и по малко ягодки (което макар и по-добре от бургер, пак си е доста калорична и захарна храна, така че не го казвам като супер положително нещо). Коремчето растеше, прегледите при лекарката ми бяха любими, защото си виждах бебенцето, и минутите, в които го наблюдавах по екрана как се движи в мен, бяха незаменими.