Касиди е на 1 година и 7 месеца и макар да не сме я водили все още извън страната, се опитваме по малко да пътуваме в България. Пояснявам това, защото ако пътуваме извън страната, бих носила доста повече неща в аптечката, поради разликите в самите лекарства - не знам техните еквиваленти в чужбина, не знам какво се дава без рецепта и предполагам би имало случаи, когато ще искам да успокоя някакви симптоми веднага, а за да вземем рецепта и минем през лекар в някои държави е много трудно и мудно, за разлика от тук. Относно нещата, които нося в аптечката, те са основни, такива които знам кога и защо бих й дала и използвала. Не нося нищо в повече, защото при съмнение за някакъв проблем, ще я заведа на преглед и ще купя от аптека, каквото предпишат.

Преди да имам дете си мислех, че това е едно от основните неща при гледането на бебе - смяната не пелени. Когато родих, ми се видя най-лесното и изобщо не ми правеше впечатление, сменях пелените механично. Случвало се е да ги сменям нощем дори без да помня след това. Днес обаче ако ме питате...била съм си права! След смяна на близо 4-5000 бройки...писна ми яката! През някои дни имах чувството, че не се случваше нищо друго освен да сменям пелени и да кърмя. И докато в кръговрата на деня с всяка следваща сменена пелена, си мислиш "Пак ли? Ще откача вече!", на всичко отгоре се случваше и омразното подсичане. В тези ситуации сякаш някъде далеч от Средновековието се чуваше гласът на майка ми: "Най-добре си беше с многократните пелени, с тях не се подсичахте...бла-бла-бла!" Мисля че всеки път щом чуех това, настръхвах и върху настръхналата ми кожа, настръхвах още веднъж. Бих могла да изкарам без доста други нововъведения, но еднократните бебешки пелени са...не намирам думи. Просто благодаря на онзи, който ги е измислил!

Имаме и други любими книжки, но днес ви представям само една част. И казвам "имаме", не защото ме е хванало странното майчинско изменение на местоименията от аз на ние, а защото не съм сигурна кои книжки са любими на дъщеря ми, и кои всъщност са предимно харесвани от мен :)). В момента Касиди е на 1 година и 3 месеца, това са част от книжките, които разглеждаме с нея:

Когато започнах да пазарувам нещата за бебето, изобщо не съм се замисляла дали да купя биберон. Смятах го за нещо, което всички купуват и няма как без него. В последствие разбрах, че не всяко дете обича да смуче биберон, а и не всички родители дават на бебетата си биберони. Купих биберончета на Avent 0-2 месеца и веднага щом ни изписаха от болницата и се прибрахме вкъщи с малката Касиди, започнах да й давам биберончето, когато смятах че има нужда от успокоение. Това не беше никак често, всъщност, не ме разбирайте погрешно. Гушкането и кърменето си бяха на преден план. При мен биберонът по никакъв начин на пречеше на кърменето. Проблемът дойде, когато разчитах на биберона да я приспи или по-точно, когато буденето й нощем ме караше да посягам всеки път към биберона и да я приспя по-бързо с него преди да се е изнервила и разбудила и да стоим 1 час будни всички, мъчейки се да я приспим. Наистина вършеше работа, успокояваше я и тя се унасяше обратно за секунди. Това будене нощем започна да се случва след 7-мия месец. Тогава Касиди лека-полека започна да спи при нас на спалнята, за да не ставам непрекъснато. При нас се будеше по-рядко и спеше значително по-спокойно. Но след няколко месеца буденето нощем започна да става абсолютно всяка вечер и то по няколко пъти. Заспиваше с биберон, който вече не изплюваше така както преди, а в момента, в който паднеше от устата й, тя се будеше много неспокойна и го търсеше. Тогава вече беше ясно, че имаме проблем. Четох как да я отуча от бибата и се спрях на метода махам го изведнъж и колкото и да плаче, да го търси, каквото и да се случва, не й го връщам. Не знаех как Касиди ще приеме отсъствието на биберонче и навярно с всяко бебче е напълно различно. Това малко ме плашеше, но решението вече беше взето, когато беше на възраст годинка и няколко седмици!