Фотографии в гората

"Да не искаш вече и да не цениш вече, и да не твориш вече, ах, дано тази велика умора да остане завинаги далеч от мене!"
- Тъй рече Заратустра, Фридрих Ницше

Тези дни прочетох още една част от тази книга, която ми се струваше безумна, когато започнах да я чета. След това започна да ме натоварва твърде много, а днес редовете й са като съкровище за мен, което невинаги съм в състояние да разбера. Хем се радвам, че 2015-та свърши, защото беше ужасна година за мен, хем осъзнавам, че това са глупости и новата година не променя нищо. В мен има много насъбрала болка от миналата година и тя остава завинаги, а 2016 е само число... Сега разбрах обаче, че животът е такъв и трябва някак си да съумяваме редом с лошите неща, да търсим светлината в деня, в себе си, в очите на хората, които обичаме. Не ме интересува коя година сме, днес искам да изпитвам радост, спокойствие, любов и да приемам мъката без да й давам да завладява цялото ми същество, както правех много често. Това си пожелавам. Започвам да градя мостове към хубавите неща, към нови хора, към хубави хора, към нови места, преживявания, знания, идеи. Днес ви показвам едно малко въжено мостче към фотографските ми страсти :)) Много ще се радвам на мнения, защото съм новаче, но ми е интересно!

Снимките са правени с Canon Eos 1100D с китовия обектив 18-55мм EFS и са обработвани с Photoshop.