Село Дорково, Еко селище Руминика, язовир Батак, крепост Цепина, Плиоценски парк

Дали заради дългия ни застой в Пловдив и най-използваните думи и действия в последно време - кърмене, подсичане, захранване, сменяне на памперси, но когато пристигнахме в комплекса, направо ахнахме! Знаете ли какво е там? Борова гора, пред гората красивите вили и хотела с много дърво и камък, пред тях басейн и огромна поляна, пред поляната три водоемчета за разкош, където плуваха патки, а след всичко изброено има една необятна зелена шир с хълмчета и дръвчета тук-там, с току-що цъфнали овошки, храстчета и цветя. Местността е с много красива природа, а хотелът също е изключителен! Всичко е много стилно, но все пак уютно и българско! Гоблени, вълнени пана по стените, дърворезба, декорации с шевици, шарени черги, дантелени покривчици, кожи, цветя, мебели от масивно дърво, свещи, хербарий, стари български фенери, брадвички, пушки, и какво ли не още... И всичко издържано в страхотен изчистен стил, но битово, българско и близко до сърцето ми. Посрещнаха ни много мили хора, които се погрижиха да имаме всичко необходимо. Само ще спомена, че закуските бяха току-що приготвени мекици с домашно сладко, а на другия ден домашна баница. Облизах си пръстите!
Още щом пристигнахме, хукнахме да обикаляме поляните и водоемите пред вилите. Беше страхотен пролетен ден. Всичко блестеше от слънцето, отразяващо се във всяка капчица във водоемите и мокрите треви и листенца. Всеки ден валеше за кратко проливен дъжд и след него като отваряща се кутия със скъпоценни камъни, слънцето прокрадваше божествени лъчи през облаците докато не ги разделечи напълно, за да се покаже в цялата си прелест. Освен разходките между водоемите и поляните пред хотела, си направихме още няколко, доколкото ни позволи бебешочка. В селото, в което се намира хотела така и не обиколихме пеша, така че нямам какво да споделя за него. Наблизо има Средновековна крепост Цепина, до която има 10-15 минути изкачване. Гледката от горе е спираща дъха! Аз умирам за панорами и такива места гравират дълбоки спомени в мен и ме карат да се връщам пак. Тъй като беше пролет, всичко наоколо зеленееше толкова силно, толкова свежо, по поляните се виждаха стада овце и крави и тук-там някоя къщичка и извиващ се път. Ако имате в себе си любов към природата, там ще я усетите да цъфти със сигурност. За бебка също беше много вълнуващо и смея да заключа, че и тя се наслади на гледката, макар че беше едва на 6 месеца. Когато слезете долу има чешма, а май имаше и малък музей, който ние не видяхме.
Направихме си разходка и до язовир Батак, където отново се радвахме на красивите гледки и китни вилички наоколо. По брега на язовира можахме да се разходим спокойно с бебешката количка. Отидохме и до град Батак, обиколихме центъра и се пошляхме малко. Там бяхме в неделя и затова нямаше как да разгледаме музеите. Плиоценският парк в село Дорково е първият в България палеонтологичен музей с находки от геоложката епоха плиоцен, открити в местността „Кокалите“. Това е най-голямото находище на Балканите със струпване на кости – на площ 15 кв.м. са намерени над 600 кости на животни от над 30 вида. Музеят е съвсем мъничък и доста го оплюха наскоро в "Преди обед" , но на нас ни беше интересно! :)
Има още какво да се види и да се прави там, но на нас за толкова ни стигна времето. Съвсем информативно - пещера Лепеница се намира в тази местност, пещерата е на три етажа и има езерца на първия етаж, Велинград е наблизо, така че и там може да се посети някое ресторантче или друго заведение. А съм сигурна, че в района има и много красиви екопътеки. Надявам се да ви е било интересно и да съм ви дала идея за още едно приятно пътешествие в България!