Преди няколко години открихме съвсем случайно една винарна в Розовата долина в близост до Сопот - Шато Копса. Беше лято, спряхме там за обяд, като ни настаниха на маса отвън точно до шатото с гледка към лозята и Стара планина зад тях. Казахме си, че трябва да се върнем за по-дълго в това райско кътче.

Е, върнахме се в период, през който лозята не са зелени и не очаквахме кой знае какво от прекарването, но всъщност се оказа една от най-хубавите ни почивки. Този път бяхме тримата с Касиди, миналия път все още не се беше родила. Пристигнахме на двойния за нас празник – Свети Валентин и Трифон Зарезан като ни настаниха в новопостроената част на Винарския комплекс. Каси беше много нетърпелива, защото обича замъци и гледката ни от стаята към шатото я радваше много. Сутрин си го гледахме от терасата, кацнало горе на хълмчето, огряно от ранно слънце.

"Заета съм!" и "Нямам време!" вече не важат. Всички се научихме да ги ползваме за извинение и оправдание от...всичко и вече просто загубиха смисъл и стойност. Вече е обидно да се ползват. Обидно за нас самите, които ги изстрелваме без да се замислим. Ясно стана, че всички сме много важни, много заети, много работим и имаме хиляди ангажименти. На мен пък ми е ясно и това, че всички протакваме по малко всеки ден, всички се губим из ценното време в някои малки удоволствия, а не в чакащите ни ангажименти. "Нямам време да нямам време!" Така ми харесва повече!