Идеята беше да се разходим в центъра на Пловдив и да ядем сладолед, но тръгнахме към Девин :) Пътувахме по много живописен път през Кричим и язовир Въча. Влюбена съм в природата по онези места! След всеки завой се откриваше още по-красива гледка от предишната и затова спирахме постоянно. Тучни поляни, зелени планини, които изглеждат пухкави от богатата растителност, и рекички, които следваха през цялото пътуване - раааааай! ;)

Беше един от онези летни дни, когато се качваш на колата и отпрашваш. Понякога не знаеш накъде, друг път ти се върти някаква идея, но в крайна сметка можеш да се озовеш навсякъде. Няколко часа след това лежахме на тревата на брега на язовир Батак. Не си представяйте някаква романтична тишина и красива гледка. Красивата гледка беше по-скоро божествена, а тишината отсъстваше, защото там гъмжеше от живот - хиляди щурчета се чуваха сред високите треви, където прелитаха една през друга шарени пеперудки, бръмбарчета жужаха, и птички пееха странните си песни. Май се върнахме към романтиката?! Палатки и малки лодки в далечината запълваха липсите на идилията в тази гледка, а лекият вятър полюшваше цветята и тревичките и изкарваше най-сладките аромати във въздуха около нас.