Отучване на бебето от биберон - залъгалка

Когато започнах да пазарувам нещата за бебето, изобщо не съм се замисляла дали да купя биберон. Смятах го за нещо, което всички купуват и няма как без него. В последствие разбрах, че не всяко дете обича да смуче биберон, а и не всички родители дават на бебетата си биберони. Купих биберончета на Avent 0-2 месеца и веднага щом ни изписаха от болницата и се прибрахме вкъщи с малката Касиди, започнах да й давам биберончето, когато смятах че има нужда от успокоение. Това не беше никак често, всъщност, не ме разбирайте погрешно. Гушкането и кърменето си бяха на преден план. При мен биберонът по никакъв начин на пречеше на кърменето. Проблемът дойде, когато разчитах на биберона да я приспи или по-точно, когато буденето й нощем ме караше да посягам всеки път към биберона и да я приспя по-бързо с него преди да се е изнервила и разбудила и да стоим 1 час будни всички, мъчейки се да я приспим. Наистина вършеше работа, успокояваше я и тя се унасяше обратно за секунди. Това будене нощем започна да се случва след 7-мия месец. Тогава Касиди лека-полека започна да спи при нас на спалнята, за да не ставам непрекъснато. При нас се будеше по-рядко и спеше значително по-спокойно. Но след няколко месеца буденето нощем започна да става абсолютно всяка вечер и то по няколко пъти. Заспиваше с биберон, който вече не изплюваше така както преди, а в момента, в който паднеше от устата й, тя се будеше много неспокойна и го търсеше. Тогава вече беше ясно, че имаме проблем. Четох как да я отуча от бибата и се спрях на метода махам го изведнъж и колкото и да плаче, да го търси, каквото и да се случва, не й го връщам. Не знаех как Касиди ще приеме отсъствието на биберонче и навярно с всяко бебче е напълно различно. Това малко ме плашеше, но решението вече беше взето, когато беше на възраст годинка и няколко седмици!

1-ва нощ: Изпратих мъжа ми да спи в другата стая, за да има поне един наспал се вкъщи и се настроих на възможно най-търпеливата си вълна. Докато по-рано приспиването траеше минутки само с помощта на биберонче в устата и двете гушнати на леглото, сега беше друго. Каси започна да става все по-нервна и усещах как се ядосва, че не й давам бибка, въпреки че е дошъл моментът за спинкане. Тежката артилерия беше - на приглушена светлина разглеждахме любимата й книжка докато я гушкам до мен на леглото. Една приятелка ми беше казала за едно приложение на телефон с разни звуци и мелодийки за приспиване на бебе - White Noise Baby. В него има най-различни звуци - от сешоар, прахосмукачка, дъжд, камина, до трамвай, туптене на сърце и още какво ли не. Аз разчитах на класиката - бял шум. Пусках този бял шум, но не особено силно. И така, приспах я сравнително бързо, бях се подготвила за нещо страшно. Имаше едно-единствено будене през нощта, което си беше истеричен плач, на 20-тата минута заспа. Справих се с гушкане и друсане в ръцете ми, защото просто не знаех какво друго да направя. Беше някакъв инстинкт и я успокои. Събуди се за сутрешното си хранене с мляко, тъй като вече бях спряла да кърмя. Изпи млякото и продължи да спи. За мен това беше успешна първа нощ, защото по принцип с биберона тя се будеше толкова често, че никой не успяваше да спи нормално.
1-ви ден: През деня имаше мрънкане и нервничене. Сочеше към разни места, където обикновено й оставяхме биберона, но тогава ги бяхме прибрали всички. Обяснявах й, че вече е голяма за биберонче и че няма нужда от него. Мисля, че това е важна част независимо дали си мислите, че бебето нищо не разбира. Всъщност, много пъти съм си мислила че Каси няма да ме разбере и като й кажа нещо, се оказва че разбира. Цял ден си играх с нея, за да не мисли за бибката, имаше време, в което си играеше и сама, но по-малко от друг път. Измислях й най-различни игри, комбинирах няколко играчки на пръв поглед несъвместими, тя се радваше, разглеждахме книжките, играехме на лего, разхождахме се навън. Денят мина добре, защото не е плакала, но доза мрънкане имаше и то не малко.
2-рата нощ беше точно като първата - нито по-добре, нито по-зле. Приспиването беше малко по-лесно, но отново имаше истеричен плащ веднъц през нощта. През ден 2-ри бебчето отново беше доста раздразнително, но всеки път се стараех да я разсея с играчки, с гушкане, с разни игри. По-често й давах солетки, корички хляб и парченца ябълка, за да види че ако я сърбят венците, мисля и се грижа за нея като й давам нещо, с което да ги чеше, а е даже и вкусно.
3-тата нощ беше най-лесна. Не се събуди нито веднъж през нощта, спа спокойно, почти без да се върти и мърда.

Плюсове: Сънят й стана много по-здрав, защото не разчиташе на биберона да я приспи и успокои. Изкривяването на зъбите от биберона, за което всеки родител се притеснява, вече не го мисля толкова, колкото преди. С Касиди общуваме по-лесно сега, защото когато има нужда от нещо ми показва веднага, докато преди ако имаше биберон в устата, си мълчеше и не разбирах веднага ако се е наакала или пък нещо не е наред.

Минуси: Трябва ви търпение, защото едно дете, което е свикнало с биберон, ще бъде много нервно и почти непоносимо, когато му го отнемете. Аз се настроих така и нервите ми не се опънаха толкова, колкото очаквах, но имаше моненти, в които дяволчето ми казваше да й дам биберона, както и моменти,  които си мислех, че съм избързала, че е още малка, за да й го вземам, но пък после можеше да е по-трудно. Също така се появи един проблем, с който тепърва ще се справяме. Започна да хапе. Вечер при заспиване, нейното вратле е на моята ръка или тази на баща й и така гушнати заспиваме. Но преди да заспи получаваш няколко ухапвания по ръката. Моята търпимост на болка е много ниска и се изнервям ужасно много, но й обяснявам и й се карам да не го прави. Не си е позволявала да ухапе друг човек освен мен и баща й, и се надявам да я отучим прди да го е направила.

Както казах, всичко е много индивидуално. Бих добавила, че ако детето ви обича да гризка гумени играчки, това със сигурност ще му помогне да забрави за бибката, но моето дете така и не се научи да си чеше зъбките с такива играчки.