Преди да имам дете си мислех, че това е едно от основните неща при гледането на бебе - смяната не пелени. Когато родих, ми се видя най-лесното и изобщо не ми правеше впечатление, сменях пелените механично. Случвало се е да ги сменям нощем дори без да помня след това. Днес обаче ако ме питате...била съм си права! След смяна на близо 4-5000 бройки...писна ми яката! През някои дни имах чувството, че не се случваше нищо друго освен да сменям пелени и да кърмя. И докато в кръговрата на деня с всяка следваща сменена пелена, си мислиш "Пак ли? Ще откача вече!", на всичко отгоре се случваше и омразното подсичане. В тези ситуации сякаш някъде далеч от Средновековието се чуваше гласът на майка ми: "Най-добре си беше с многократните пелени, с тях не се подсичахте...бла-бла-бла!" Мисля че всеки път щом чуех това, настръхвах и върху настръхналата ми кожа, настръхвах още веднъж. Бих могла да изкарам без доста други нововъведения, но еднократните бебешки пелени са...не намирам думи. Просто благодаря на онзи, който ги е измислил!

Много обичам да избирам играчки за Касиди! Опитвам се да наблюдавам какво й харесва, за да не пълня къщата с излишни неща. И ето какво забелязах - когато е игрива обича дрънкалки и шумящи играчки, гризалки, люлеещи се, мърдащи се и други. Но когато й се спи, ръчичките на Касиди искат да пипкат мекички и пухкави материи с нежни цветове, които не напрягат уморените й очички. Тихичко им приказва нещо, мачка ги с ръчички и си гали личицето с тях. Най-сладката гледка! Накрая затваря очички докато ги гушка и заспива. А в ролята на приспивните плюшки са френските играчки Doudou! Когато им видях щанда в мол Пловдив направо се разтопих от умиление! Само можех да си мечтая за такива играчки като малка.