Преди да имам дете си мислех, че това е едно от основните неща при гледането на бебе - смяната не пелени. Когато родих, ми се видя най-лесното и изобщо не ми правеше впечатление, сменях пелените механично. Случвало се е да ги сменям нощем дори без да помня след това. Днес обаче ако ме питате...била съм си права! След смяна на близо 4-5000 бройки...писна ми яката! През някои дни имах чувството, че не се случваше нищо друго освен да сменям пелени и да кърмя. И докато в кръговрата на деня с всяка следваща сменена пелена, си мислиш "Пак ли? Ще откача вече!", на всичко отгоре се случваше и омразното подсичане. В тези ситуации сякаш някъде далеч от Средновековието се чуваше гласът на майка ми: "Най-добре си беше с многократните пелени, с тях не се подсичахте...бла-бла-бла!" Мисля че всеки път щом чуех това, настръхвах и върху настръхналата ми кожа, настръхвах още веднъж. Бих могла да изкарам без доста други нововъведения, но еднократните бебешки пелени са...не намирам думи. Просто благодаря на онзи, който ги е измислил!