Лято 2019 ми е много любимо. Животът ми придоби коренно различен дух. Почти три години, откакто съм майка и Касиди вече е дете, а не бебе и моментите на истинско забавление и общи игри са много повече от преди, когато не разбираше все още какво се случва. Дните са изпълнени с много детска радост, която е като лавина. Сутрин рано те събарят хиляди емоции и почти не те пускат до вечерта. Безценно! Друго любимо ми е, че и моментите на почивка и спокойствие се увеличиха. Време, в което тя си играе сама или с други деца и ние С Тони не сме всяка секунда нащрек. Естествено, че сме нащрек :D, но вече можем да се отпуснем, да се фокусираме върху самата почивка върху онова нищоправене. Защото доскоро беше трудно - уж си почиваш, но всеки мускул по тялото ти е в готовност да се задейства, за да скочиш да предотвратиш евентуално падащо детенце или хвърляне на телефон/чаша/друг предмет от същото това детенце. Все нещо имаше за спасяване или просто си искаше вниманието.