Уау, тези три години минаха толкова...хубаво! Не искам да мисля дали е минало бързо или бавно времето ми на майчинство досега, гледайки Каси без ясла, баба и детегледачка. Разбира се, че имахме своите проточени и бавни дни в никнене на зъби, боледуване или лошо настроение, както и незабравими дни, пълни с много забавления и смях, които минаваха като миг. Остават само няколко седмици и моята дъщеричка поема по път, в който ще бъде дълго време отделена от мен и баща си, ще има препятствия и радости, в които ние няма да участваме, но ще създава приятели, ще общува целодневно с връстници и ще учи много повече неща. Вълнувам се! :)