Menu
Tablet menu

Секцио - моята история

 Минаха 9 месеца... Днес е денят, в който трябва да отида в болницата и кротко да чакам там утрешния ден. Страхувам се и едновременно се чувствам силна. Каква е тази комбинация?! Опитвам се да изключа мислите си и започвам да си събирам багажа. Слагам разни неща в чантата, после ги махам, уж оставям само най-важното. Поглеждам се сякаш отстрани и виждам най-спокойния човек на света. Времето минава бавно в главата ми, но осъзнавам че нямам никакво време. Как така?! Измивам чиниите, чистя пода, гладя дрехи, поливам цветята, влизам през 10 минути в детската стая и просто оглеждам нещата вътре. Скоро ще си тук!
 Обличам се тихо и проверявам багажа си. Готова съм. Готова ли съм? Тони хваща ръката ми и багажа и тръгваме пеша към болницата. Не помня пътя до там и не помня какво си говорихме. Държим се напълно естествено и спокойно, но отвътре ни е...Боже, само какво ни е! "Обичам те! Утре в 11 съм тук!".
Read more...

Моята бременност - 3-то тримесечие

Третото тримесечие дойде неусетно. Чувствах се добре - щастлива и вече много нетърпелива. Обожавах малкото момиченце в мен и нямах търпение да се запозная с нея и да я нагушкам. Тя мърдаше и риташе денонощно, но най-силно беше вечер, когато си лягах. Най-удобната ми поза беше наляво, по гръб се изморявах бързо, а надясно бебешока започваше да ме блъска като боксова круша. Апетитът ми се завърна с пълна силна и се умножи неколкократно. Сякаш в момента, в който свършех с обяда си отново бях гладна и започвах да нагъвам нещо пак. Огладнявах през нощта и поне веднъж ставах да ям, а вода пиех по няколко пъти нощем. Заспиването после беше трудно, защото докато хапна, пия вода, отида до тоалетната и са наместя после в удобна поза за спане, минаваше много време и често будувах дълго след това, а си доспивах по някое време през деня. Най-елементарното обръщане в леглото от ляво надясно или обратно отнемаше много време и енергия.
Read more...

Моята бременност - 2-ро тримесечие

 В края на трети и началото на четвърти месец лекарката ми даде разрешение да пътувам с кола и с Антонио стегнахме багажите за едно последно пътуване в чужбина. Предполагахме, че ще мине доста време преди да можем да пътуваме отново и искахме да се възползваме да си създадем малко спомени. Дестинацията беше Дубровник в Хърватия и Котор и Будва в Черна Гора (вижте пост за Дубровник тук). Честно да си кажа, самият път беше неприятен и едва го издържах, но си прекарахме толкова тоооолкова хубаво там, че не е минал и ден оттогава без да се сетя с усмивка за нещо от пътуването. Кръстът доста ме наболяваше по пътя в колата, а друсането по някои неремонтирани участъци пък ми дразнеше коремчето. Пристигайки там обаче, една 30-минутна почивка от пътя и нямах търпение да хукна към центъра на Дубровник. Разходките ми се отразиха страхотно, почивах си, когато имах нужда и не съм се преуморявала. Фактът, че бебка ми беше в коремчето на тези невероятни места, ме радваше още повече!
 Сякаш като по часовник, трите месеца минаха и цялата онази умора, сънливост и задъхване се изпариха. Мисля, че с много други бъдещи мами е било по същия начин. Дойде ми страхотна енергия и настроение, наслаждавах се двойно на хубавите неща и за радост не бях свръхчувствителна и хормонална! Вълчият глад също изчезна и старият ми режим на хранене се завърна. Отново имах апетит към салатки, тараторче, леки и свежи летни ястия, плодове, зеленчуци. Изяждах по няколко килограма череши на ден, диня, нектарини и по малко ягодки (което макар и по-добре от бургер, пак си е доста калорична и захарна храна, така че не го казвам като супер положително нещо). Коремчето растеше, прегледите при лекарката ми бяха любими, защото си виждах бебенцето, и минутите, в които го наблюдавах по екрана как се движи в мен, бяха незаменими.
Read more...

Моята бременност - 1во тримесечие

 Хубавата новина я научих чак в средата на втория месец. Бях сама, когато тестът показа две чертички и дори нямам спомен за времето, в което тичах към аптеката за още тестове. И така в един момент стоях в тоалетната и държах в ръцете си няколко теста, всеки от които с по 2 чертички. Погледнах в огледалото и видях щастлива усмивка и оцъклени шокирани очи. Как така съм бременна? Нали ми дойде миналия месец, а оттогава няма кога да е станало?! Изобщо не ми хрумва "цветна бременност", въпреки че бях чувала за това явление. Чувствах се отпаднала, замаяна, и с предменструални болки, мислех си че всеки момент ще ми дойде и реших, че тестовете са се объркали :D Другото ми предположение беше, че съм болна от нещо. Мъжът ми далеч не живееше в моя свят от паранои и беше толкова щастлив и не спираше да ми се подиграва, че не вярвам. Докато си запиша час при лекар, направих дори и кръвен тест, който също показваше че съм бременна. Чак когато отидох на лекар и видях на екрана малката точка, растяща вътре в мен, осъзнах че всичко е истина. Бебче!!! В мен! Расте мъничко човече! Сега единствената ми мисия е да го пазя и да расте здраво в утробата ми! Цялото ми същество крещеше това - "Трябва да пазя мъничкото същество в мен!"
Read more...
Subscribe to this RSS feed

Search