A bag to remember

Разглеждах стари снимки и осъзнах на колко места съм била, и колко хубави хора съм имала и имам до себе си, колко празници и приключения са ми се случили. Каква любов намерих и от нея какво цветенце създадохме. Поплаках малко, защото един човек ми липсва болезнено и се запитах кога ли при спомена ще се усмихна без сълзи. Колко ли сълзи трябва да изтекат? После се сетих, че днес е празник. Великден е специален ден. Не съм религиозна, просто религиите не са моето нещо, но съм вярваща. И вярвам силно! Не знам дали Христос Воскресе, но така е по-хубаво! Да вярваме в чудесата, в доброто, в силата на духа. Най-сложните неща могат да са съвсем простички и обратно. Както в математиката - учим се да закръгляме приблизително и после се учим да делим до дроби, които ако решим също можем да закръглим, зависи от задачата. Знаех си, че все някога ще ми послужи за нещо тази математика. В 4 през нощта да сравнявам живота с алгебра.. В моден пост! Манджа с грозде :)) Но с две думи в днешно време тук всеки може да прави каквото си иска, което е колкото ободряващо, толкова и плашещо. Цели 18, че и повече години ни се казва какво да правим, и после изведнъж вземането на решение става изключително трудно. В този ред на мисли, добре че е мъжът ми да ми каже "Направи си блог!". Поне сега като се събудя в 4 през нощта да не скролвам фейсбука в полузаспало състояние, а да напиша една камара странни неща под снимки с модна тематика. Но едно нещо научих - когато намериш как да се изразяваш, поне бъди себе си! А с годините все по-малко ти пука колко си странен, просто искаш да си си ти без определения и епитети. Веднъж в разговор за татуировки с един човек, очевидно неразбираща това явление, попитах го защо не си напише в тефтера въпросния любим надпис/фраза/цитат или не си закачи картина на стената с дадената рисунка, а се белязва за цял живот. А той ми отговори "Аз така се изразявам. Ти си имаш блог, аз си правя татус." И този път няма да имам последната дума - ти си прав! Днес настроението е за семпла, удобна и изчистена визия, но все пак с желание за женственост и отпразнуване на пролетта. Така след комфорта на скъсаните асиметрични дънки и Converse-ките, се присъедини стилно черно сако и пролетта събрана в чанта! Някъде вече го казах, но ще го кажа пак - като картина е! Искам да я закача на стената или да я сложа на секцията като декорация! Обичам тази чанта! Комбинирам с червено червило, тънка висулка на врата с червени камъчета и заменям типичната бяла тениска с розова. Харесва ми! А на вас?