Има ли сянка, значи някъде има и светлина. А ние сме сплетени от толкова контрастни емоции и характеристики. От тъмни и мрачни щрихи до озарени и цветни платна. Светлината в нашите картини е така лесна за обичане! Тя е това, в което се влюбваме. Но никой не е скроен само от нея. Нищо не е изцяло бяло или изцяло черно. Поне аз не вярвам в това. Въпросът е как балансираме между двете. Но най-хубавото чувство на света е да знаеш, че някой обича всеки твой нюанс, че те приема с всичката ти красота и сивота. Защото казват, че за да се изправи човек срещу своите сенки, трябва да му покажем собствената му светлина!