Ние в Пловдив сме странни хора, през зимата мрънкаме и нямаме търпение тя да си отиде, а когато дойде пролетта, доста бързо ни подсеща за идващите непоносими жеги. Такъв беше и днешният ден, идеален за мрънкане :) Трудна работа било да буташ бебешка количка няколко часа в такава жега. Особено в града на тепетата и паветата. Най-вече на паветата, защото тепетата почти ги избягвам, но паветата не мога да избегна. Смешно е как на излизане и двете с Касиди сме чисти и спретнати, а на прибиране имаме петна от повръщано тук-там, рошави сме и една от нас е много изморена, а на другата не й пука кой е изморен.

Аз съм Лорка от 5 "Б" клас и си купих шаренки значки за якенцето :)) Еми много ме привлякоха тези сладурчета и вече си закичих дунковото яке с тях, макар че в Пловдив все още е рано за якета. Първо ме привлякоха цветовете, защото напоследък обожавам пастелни нежни цветове - бебешко розово, ментово, бледожълто, небесно синьо, люляковото лилаво също ми е фаворит, бежово и сиво все в пастелен тон. За жалост, не намирам значките в сайта на Bershka, за да пусна линк, но би трябвало да ги намерите в магазините им за около 13-15лв.

 

Много обичам думата "casual". Жалко, че в българският й превод нещо не ми достига. Небрежен, ежедневен, непретенциозен е стилът, който търся напоследък. Искам да се чувствам свежо! Омръзна ми да ходя цялата в черно, може би защото Коледните играчки вече ме зоват от едно кашонче и сякаш ги чувам как подрънкват лекичко.

 

Есента ни се усмихва вече с шарените листа по дърветата, които лека-полека започват да падат по земята. Вместо да недоволствам, както обикновено правех преди, най-накрая се научих да обичам всеки сезон. Тъй като не успявах да докарам пролетта по-рано с мрънкането си, октомври месец се ражда второто ми Аз, което обича есента и зимата, няма нищо против да си стои вкъщи, да не се среща с никой, да чете книжки, да пие чай, с няколко думи: "Привет, интровертче, забравихме се!". В Пловдив времето е все още меко, някои дни са слънчеви и едно дънково яке върху тениска с къс ръкав е предостатъчно. Дори съм без чорапогащник на снимките и не ми беше студено. Вечер, разбира се, се захлажда доста, но ето как се разходих с приятеля ми един топъл есенен следобед.