Всеки път, когато затворя очи, виждам и усещам някоя от мечтите си, сякаш ей толкова мъничко ми трябва, за да я осъществя и все не го правя това мъничко. Но все пак това чувство ми дава някаква голяма увереност и очакване за следващите дни. Сякаш имам построен мислен план за сбъдването на няколко изключително красиви мечти, които си създадох с годините, но се страхувам да стартирам. Човек понякога се вкопчва в това, което прави в момента и спира да прави нови неща. А идва Нова година! И винаги се замисляме последните декемврийски дни за нещата, които не направихме през тази. Ще има списъци пак може би. Ще пишем, ще говорим и обсъждаме. Всичко започва с "Ще".

Изтъркулиха се няколко месеца неусетно за мен. Денят е юнски и много много топъл в моя град Пловдив. Толкова е топло, че даже сладоледите на тениската ми ще започнат да се топят :)) А те пък са ръчно рисувани от една талантлива дама, създателка на марката Decollage Handmade. Отнася се с внимание, креативност и любов към нещата, които твори и това си личи от кутийката с панделка и малката картичка с мило послание, до тениската с пъстри сладоледи нарисувани от нейната ръка и сърце. За мен е удоволстие да нося тази сладка рисунка.
Съчетах тениската от Decollage Handmade с къса дънкова поличка на Miss Sixty с плисета, която имам от сто години и дори да ми омръзне, се връщам отново към нея след време. Сладникавият стил продължава и с бебешко розовите кецове от Zara и чанатата с панделка LYDC. Дори да не ви допадне цялостаната визия, надявам се, че все нещо ще ви хареса и вдъхнови.
Впрочем набъбналото коремче се дължи на бебока, който расте вътре, така че очаквайте 'бременни' постчета :P