Изобщо не бях в настроение да снимам за блога на -20 градуса, и чакайки по-топъл ден, за да излезем на по-дълга разходка, докачахме един доста слънчев и приятен такъв. Дори се връщах до вкъщи, за да си преоблека якето и се насладих на нетипично ярките за зимно време слънчеви лъчи с любимото кожено якенце. Пловдив е непредсказуем. Тук не е имало нормална зима от години. И под нормална визирам снеговалеж, преспи, минусови температури. Липсва ми само, че не мога да се порадвам на многото сняг както бих искала. С малечка си го гледаме от прозореца и като излезем навън му се ядосвам, защото едва бутам бебешката количка по снега. И както и да е, появи се този прекрасен слънчев ден и макар облеклото ми да не е кой знае какво за моден блогър, си щракнахме няколко снимки, за да го запечатаме, а и да попиша мъничко в блога.

 

Черният цвят сякаш ми дава някаква особена свобода да смеся дрехи от 1000 различни стила. Така най-лесно се избягва от монотонността на единствения наличен цвят. Аксесоарите и различните материи допълват липсите на шарки и цветни детайли. Харесва ми скучният и скован модел на това сако, толкова опростено и мъжко. "Мъжко"! Така бих определила повечето от дрехите си в този пост. Така е, понякога ми се повръща от рокли и цветя.

The black color gives me some odd sort of freedom to mix clothes of a 1000 different styles. That helps me escape from the monotony of the single present color. The accessories and the different fabrics complete the lack of patterns and colorful details. I like the boring and rigid model of this blazer, it's so simple and boyish. "Boyish"! That's how I'd call most of the clothes in this post. Oh well, sometimes I'm sick of dresses.

 

За мен спортното облекло за разходка почти винаги включва кецове и тениска, независимо дали говорим за лято или зима. Converse са си must have , моите са от сто години и навярно ще ги нося още двеста.